Затварям очи,а все по-тежки са тези сълзи,
връщам се назад в онези безгрижни чудни дни.
С нетърпение чакахме всяка нова ваканция,
абонирани за лудории от първа инстанция.

Ето тайфата се събира,с нови сили лудува,
желание за пакости във всеки от нас бушува.
В петък чакаме да си дойдат на село мама и тати,
кецовете бяха хит,а маратонките за децата богати.

Едва отворили очи - другите от улицата викаме,
започва се -народна,федербал,кър,а после ритаме.
Идва време за криеница и грънците спукани,
царски път за онези,които остават закътани.

Набързо да хапнем за малко и пак сме навън,
игри до късно вечерта,събрани на стария пън.
Дебнем да не видят баба,дядо-пълним шишета с вода,
мокри,засмяни,безгрижни-носеше ни радост това.

Измисляме оправдания - продукти да изнесем,
и пак в някоя къща знаехме,че ще се съберем.
После правихме разни манджи,забърквахме сладкиши,
всеки се весели,добавя нещо,все маже и брише.

На момента се късат листя за "градове и държави",
правехме си смях,та другия по-бавно да се справи.
" 1,2,3,стоп ! " и вече играем КЕНТ с пароли,
в сила влизат бутания,кашляне,даже сополи.

Слушахме своите родители,за всичко искахме разрешение,
заспивахме с приказки,чакайки утрешните приключения.
Правехме си пикник с чушки,сирене и два домата,
после набързо няколко "жабки" с камъни по реката.

Не изпускахме серия на Алф,Спасителите,Капитан Планета,
улица Сезам,Аладин,Дисни и гумените мечета.
Чакахме своето Kinder заради детските играчки,
и картинки на дъвки Турбо с разни бегачки.

Изрязвахме картинки,правехме си лексикони,
решавахме всичко с "онче-бонче"-това бяха нашите закони.
Събирахме плакати - от родителите ги крием,
на раните слагаме пудра,пак навън вода щом пием.

Момичетата въртяха обръч,после на ластик скачат,
момчетата играеха,биеха се,заедно плачат.
Уокмен всеки мечтаеше сам да си има,
една вафла се делеше точно на четирима.

Само 2 колелета,а сме 6 пакостника малки,
след нашествието ни - градините изглеждаха жалки,
По череши се катерим,брулим круши и сливи,
на този,който ни гонеше - сметките му бяха криви.

Ходехме вечер да посрещаме овци и кози,
подгони ги набързо и една за врата хвани.
Старците викаха по нас,а ние пак се крием,
в скривалището план за отмъщение да развием.

Слушахме радио,записвахме всичко на касети,
Sega,Nintendo бяха хит,наемахме дискети.
Чип и Дейл ни представяха своите нови спасявания,
ето ваканцията свърши - пълна с хубави преживявания.

След нея друга идва - мечтите ни да изпълни,
целта е със снежни топки врата на другия да се напълни.
Претръпнали от мраз - студа не се усеща,
дори пламъка по стената от печката за лудории подсеща.

Щом някой от нас си тръгваше - всички тичаха след колата,
тъжим,защото пак малко по малко се разпада тайфата.
А тогава си казвахме "Ще бъдем заедно завинаги" ,
но едва ли някога отново ще се преплетат съдбите ни.

            
                                        Aвтор - Пламен Тодоров    15.5.2009 г.

Ей,вярно бе така едно време.Браво много ме изкефи.Все едно видях написано в рими моето готино детство ,поздрвления.

Наистина ... ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ... почти като в приказките.И според мен нашето детство ще замести всички приказки,които са ни разказвали.На тях ще им изглежда къде къде по-невероятно от писанията на Андерсен,Братя Грим и всички останали.Хубаво е да си припомняме всички тези отминали години.Благодаря за коментара :))

Много добре!

Еми радвам се,че ти е харесала творбата.Писах я с такова желание.Крайно време беше да отделя време на детството :)

жсе едно е описано моето детство, днешните деца имам чувството , че не знаят на какво да играят цял ден висят пред компа и телевизора.

Не само,че се чудят на какво да играят,ами в същото време самите те не се чувстват пълноценни малчугани.Всичко им е еднотипно,сиво.Няма го момента на изненада,веселие,истинските емоции.Просто излизат днес навън и знаят,че всичко ще е по графика от вчера.Докато по наше време какви ли нее щуротии ни хрумваха.Особенно като си бяхме насело - дори и сега да попиташ за някой от нас ,ще кажат :
- Ооо,този/тази ли - много пакостно дете беше.Направи ми еди какво си.

Мелодията е много приятно и колкото и чудно да изглежда - успя да ме пратиш там, където много рядко успявам вече да отида.

Блогът ти, е една много приятна изненада за мен:)

Че то самият аз след толкова години успях да се върна назад във времето и да преживея всичко това отново,макар и само в съзнанието ми.Наистина го писах с желание и тъга по онези времена.Просто всичко беше прекрасно.И все по-нужни ще са ни такива моменти,в които се връщаме назад към това време. . . .

Преживявам детството сега отново с децата си... и макар че те също играят на ластик и вместо игра на "апаши и стражари" "строят бази", все повече от тяхното детство е в плен на технологиите... Въпреки това си мисля, че когато им разказвам на какво сме играли ние, в тях се раждат идеи за игри... дори и малко осъвременени :)

Радвам се, че попаднах случайно в твоя блог! :)

Хубави дни ти желая! :)

Някои неща никога няма да са същите . . . . както едно време.Тогава просто не се замисляхме за нищо , нямахме никакви грижи,просто правехме това,което сърце ни воли.А сегашните деца са толкова обременени от малки , че е направо страшно.Това им пречи и то много.
Колкото до блога ми . . . творбите са тук , няма къде да избягат,можеш да прочетеш и останалите .Благодаря за коментара :)

intersen i normalen pogled v minaloto

Хареса ми това минало през твоите очи видяно и в стихове отразено. Красиви спомени!

Хубав ден!

браво!

Интересното е,че за да видиш всичко това в мислите си-ти трябва да го видиш не само с очите си-а и да го усетиш!Браво момче!
Прекрасно е!

При мен сетивата работят при много висока чувствителност.Наистина,трябва всичко това да се усети с душата.Реших да напиша стих,посветен на онази луда банда,част от която бях аз самия като дете :))

нашето детство-на наборите 83 и нагоре бе незаменимо! А сега те псуват деца на по 7 -8 години, говорят гнусотии и стоьят само на компа.

Много ми хареса всичко, но особено се припознах в тези строфи:
Набързо да хапнем за малко и пак сме навън,
игри до късно вечерта,събрани на стария пън.
И ние имахме същия и си спомних как един път като малка ми хвръкна обувката само и само да се заплюя докато ни даваха царски път! не ми пукаше че ще я загубя, докато отгоре от терасата майка ми ме викаше! Най-якото е че до 12 стояхме в 8 клас и играехме на гоненица, на гама и на асоциации! Викаха ни и някои съседи ги вземаха с бой:)
Не изпускахме серия на Алф,Спасителите,Капитан Планета,
улица Сезам,Аладин,Дисни и гумените мечета.
Чакахме своето Kinder заради детските играчки,
и картинки на дъвки Турбо с разни бегачки.

Всичко изброено-не пропусках филмите, преди това обаче имаше условия. Обожавах Флинстоун и Мечетата с нежни сърца!
Боли ме защото знам че моите бъдещи деца няма да имат такова готино детство...

Да,всичко изброено от теб е част от онова магично детство, което имахме.Глобализацията, технологиите променят и общуването между хората.Достъпа до информация, преподреждане на приоритети, всичко е свързано.... дъвките в 5 различни цвята също бяха хит :)))