Постинг
16.05.2009 21:17 -
Комарджия
Помня като малък - вуйчо ме заведе в една тъмна стая,
след малко ми каза да изляза,с кучето да поиграя.
Тръгваше си винаги с 2 големи черни куфара в ръце,
утре щяхме да осъмнем,но незнайно и за него къде.
И ето последвах аз неговите тежки стъпки,
стъкмих прилични дрехи от останалите кръпки.
Oтдадох се изцяло на това хазартно снизхождение,
насочено към тъмни страни,заложени по рождение.
Не бях онзи прост зяпач - като сираче за комат,
вече съм главно действащо лице в един друг свят.
Изграден е той от примитивните закони сурови,
властолюбието – човешката ми същност отрови.
Душата с нов облик - в непознато диво състояние,
страстите нахлуват директно -не приемат отрицание.
Настъпва изтощение , дори спокоен да съм привидно,
раздразнена жертва на бесът , присмиващ ми се ехидно.
На пусто място възниква най-силното й вълнение,
далеч от Бог настоящия живот - на истинско заточение.
Но дали съзнанието е готово за пришествие на антихриста,
далеч е то сега от църквата - позна лика на илюзиониста.
Властта на случайността е адско злокобно занимание,
това за мен е чисто и просто едно самонаказание.
„Порокът на организма” сега е от страстта към комара,
Бог и падналия ангел са комбина - не ги дели довара.
В задимената стая гледам с напрегнат поглед към всеки,
няма вечно доверие - нови „щастливци” ще заспят вовеки.
От черен корен на сърцето атмосферата е пожелана,
разчитам всяка мимика - накрая пак аз ще остана.
В реалния свят живея,в измисления - съществувам,
на поредица от алгоритми сега отново аз робувам.
Мечтата се заражда като тъмно усещане , желание,
уча се от всеобщите грешки за следващото изпитание.
Изведнъж отварям очи - пред рулетката любима,
крупието се провикна „Пантини отново всичко взима !”
За пореден път съм звездата на мацката и вечерта,
не ми стига - света в краката си просто ще събера.
Истинския комарджия играе докато не фалира,
горят бледи влажни устни,сърцето бързо пулсира.
Следва подчертана трескава дейност на ръцете,
„Залагам всичко на 8 , камарите слагам - и двете !”
В отмалялост,без почивка - зависимо опиянение,
от очите бликат сълзи , но те не са от съжаление.
Сякаш изгубих дарбата - до успеха не достигам,
всичко бе кристално ясно - като отворена книга.
В следващия миг лежах изхвърлен на паважа,
студен - като в онази стая,без нищичко да кажа.
Усетих свежа кръв по безпощаден Vermacht,
гласът , убил вуйчо ми каза : „Gute nacht !”
Автор - Пламен Тодоров 09.01.2008 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1082
Блогрол