Смъртта бавно пристъпва, вятъра усеща тежкото си бреме,
наследник тя да избира от поклонници сега е време.
Обрасла в тръни, облак разкъсани души току да завали,
търси някой, който да я опияни и дори от нея да прекали.

Плахо, злокобно пристъпва чумата озлобена,
пропива, "мята на гръб" ,даже и костите стенат.
Защо ли изгрева нов никой сега не го  желае,
опустошава градове и села - по неин начин ласкае.

Войната гордо накичена от миналото с медали,
покрусени тела - байряка на вечността подпали.
Мирис на плът и кал по себе си тя отново носи,
чака новите й пешки с благословия да пороси.

Очи злокобни проблясват в занданска тъмница,
това е гладът - дете с мухи по очите,в ръката паница.
Кожни рани инфекциозни от пулса на сърцето,
за пореден път е тъжно на Луната лицето.

Парцалена кукла увита в бинт с букет черни  рози,
на пиедестал Наркотика - с надписани некролози.
Жълти зъби - 2 слоя бигър, език отровен с мехури,
в нейния клуб приема от брокери до селяндури.

" - Не бързай толкова сестрице !" - каза Изневярата,
"- Фатална съм във всички случай за един от двамата".
"- Срещнеш ли някой верен - ти искай му автограф,
пък после да сравним кой - къде е по моя параграф."

Недовършила реч - ето избутва я Завистта,
зародена в бита на човека и общността.
Социално подхранвана, проповеди не помагат,
безсилна, не гледа в очите когато поздравява.

Смъртта от недоволство започна отново да гори,
" - При един идват всички доброволно да ги мори"
" - Забавлява ги,весели,мислейки, че всичко се оправя,
получават плесник - живота им тотално опропастява."

Кръвта им трови с нова мръсна банкнота,
косата тежка ги посича - бъдеще без квота.
Дрипава, мръсна фигура очерта тихо пространство,
" -Давам своята корона на теб - ПИЯНСТВО ! "

                                                                  Автор - Пламен Тодоров    11.03.2008 г.