Пораждана от обстоятелства и различни условия,
многобройни дълбоки корени пуска в човешки съсловия.
Търси дребнави характери-убежище в тях стяга,
малцина от нея могат по случайност да избягат.

Изкусно заблуждава който я е почувствал,
моралът от нея никога не е вкусвал.
Свъзрана здраво със сестра й - злобна ревност,
душата винаги свита - под напрежение,нервност.

Не може с чисти ръце открито да поздрави,
в стихията си е , когато на друг навреди.
Няма почивен ден - винаги редовна смяна,
извън радетели за истина и критици остана.

Правилно разкрила пътя на разруха и раздор,
влиза неканена в отворения за добрини душевен трезор.
От ненавистта е много по-непримирима,
завистника вехне от реакция незадоволима.

Страда от злото,което сам си е причинил,
а неговия грях е неуморим - не суши дивисил.
Скрита е дълбоко в съзнанието на човека,
към любовната река заличава единствената пътека.

Неспирна,заедно с влакът и простотията,
трови всичко-само добродетели лежат в килията.
Лична обида е в чуждия джоб всяка монета,
завистта е по-дълготрайна от щастието на банкета.

Незавидно е положението на този,на който не завиждат,
но с нея дузина грехове в сърцето прииждат.
Състраданието е мъка за чуждото нещастие,
а завистта прилага своето последно причастие.

Измамна сянка на живота се явява тя,
човек е използван пашкул-не съществува сега.
Вреди повече на себе си,отколкото на околните,
щом превес вземат греховете ,подмолните.

Любов и завист се сблъскват при битка за душата,
изчезвай в дълбините на мрака - той ти е бащата.
Там изпепелявай с огнен дъх,пречисти ме от змията,
искам тук да живея,остави сока в земята.

                                                               автор Пламен Тодоров 29.10.2008 г.    

Завистта е тежък грях! Трябва да се изкоренява с всякакви средства