Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2015 20:15 - Деспотични родители
Автор: vidintown Категория: Поезия   
Прочетен: 3455 Коментари: 11 Гласове:
18

Последна промяна: 05.06.2015 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Родих се, за да страдам аз на тази земя,
като излюпено пиле за двуглава отровна змия.
Която всекидневно в мен доза отрова влива,
а аз многократно впоследствие безжизнено изстивам.

Но трябва ли, питам аз, да изпитвам вина,
че нарочиха мен за най-черната овца ?
Че умът ми сече като сатър в ръцете на месар,
а за тях съм ла*но по подметката на клошар.

Постоянно натякване, че от мен нищо не става,
но представянето ми в училище друга визия ми придава.
Макар без пари, с протъркани патъци и едни стари дрехи,
на образователния небосклон с лекота жънех успехи.

И винаги ме сравняват с по-тъпите кака и батко,
за тях съм дете чуждо, а не на майка и на татко.
Кой каквото и да направи - вината винаги е моя,
все за мен мъката, обидите, сълзите и боя.

На закуска и вечеря всеки залък да присяда,
къпането чак в неделя, а днес едва е сряда.
В майка ми живеят две - строга и любяща,
да се откъсне от обсебващия ми баща има нужда крещяща.

За тях "независим" и "открит" са понятия много далечни,
а тормозът и отчуждението спрямо мен са безконечни.
Дали чрез отношението към мен на живота те си връщат,
защо като им кажа мила дума - насреща ми се мръщят ?

Дишане, пиене на вода и отговор само по команда,
сега разбирам децата в Северна Корея и Руанда.
Като кукла на конци да бъда - всичко това ми рефлектира,
като съм сред хора ... направо не зная как да реагирам.

Животът на всеки е рубикон от шарена музайка,
те редяха моят без свян - останах си една утайка.
На 42 станах вчера, но все същата марионетка,
като лъв в зоопарк, като малко птиче в клетка.

Къде тези хора любовта за мен държат,
и как клетници като мен към прогреса да вървят ?
Дали да бъда себе си някога ще посмея,
дали обич към мен в сърцата им някога ще посея ?

Автор: Пламен Тодоров 5.6.2015 г.



Гласувай:
18



Предишен постинг

1. romanticgirl25 - Невероятно трогващо и истинско....разплака ме...сякаш гледам филм който съм преживяла...
14.06.2015 12:38
Много съжалявам, че и при теб има такива деспотични хора. Това са хора без сърца, чиито мечти не са осъществени и тормозят децата си! Просто събери кураж като мен. Всеки път когато тръгвах да търся работа, те ме кълняха, че не струвам и ще се върна пак при тях и тогава ще ми го върняат тъпкано! Не ги слушай, така правят, за да си до тях и да те манипулират! Отърси се от всичко и кажи майната ви! Ако работиш може да се изнесеш на квартира и това е! Пожелавам ти го!
цитирай
2. vidintown - romanticgirl25
16.06.2015 23:52
Поздравления за смелостта, която без съмнение е нужна, за да разкрие болката си човек, минал през всички тези кошмари.Аз знам, че за съжаление в България има много такива семейства и деца.Това са хиляди провалени съдби.
цитирай
3. emi1ts - Поздравления
26.06.2015 09:58
за смелостта и таланта да излееш цялата тази болка в стихове!Не съм сигурна как ще го приемеш, но страданието и болката въпреки всичко са строги но ценни учители !Продължавай смело напред!Вече сигурно си разбрал ,че родителите ти не са прави!Ти си ценен и уникален човек!Приятен ден!
цитирай
4. vidintown - emi1ts
26.06.2015 10:30
Точно така - болката и страданието са неделима част не само от живота на всеки човек, но те спомагат за изграждането на характери и личности.Наясно съм с много неща за суровата действителност, която ни е подготвил живота.Реших да напиша тази творба, защото знам, че много хора са минали илинвсе още изживяват всичко това.Трудностите са за силните, за да могат след това да намерят сили и да продължат напред.
цитирай
5. yuliya2006 - УНИКАЛЕН И ИСТИНСКИ! С ОБИЧ ...
27.06.2015 22:09
УНИКАЛЕН И ИСТИНСКИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. vidintown - yuliya2006
27.06.2015 22:19
Благодаря ти за окачествяванията, които направи.Те са плод на дългогодишните ти впечатления за мен и това, което пиша.Хората с отворени сърца като теб разбират всичко, което пиша.Такъв съм си ... по друг начин не умея, знаеш :)))
цитирай
7. ivoki - ПРЕКРАСНО !
28.06.2015 00:48
МНОГО ИСТИНСКИ И ЧОВЕШКО !!!
цитирай
8. vidintown - ivoki
28.06.2015 02:12
Благодаря ти и на теб за позитивните отзиви относно стиха.Пиша на достъпен за хората език.Не обичам натруфените фрази и търсенето на помпозност.Просто, ясно и директно.Това въздейства и кара хората да се замислят.

Още веднъж благодаря!
цитирай
9. pvdaskalov - * ! *
11.07.2015 19:06
И от мен поздрави, приятелю млад!
Аз винаги търся вина и у себе си. Мъча се да разбера и защо отношението на един или друг човек към мен е добро или лошо. Когато намеря причините, става ми по-леко.
Баща ми беше много разсеян, вглъбен, цякаш не съществувахме за него. Кибритлия, жалеше по-малки ми брат, посягаше на мен и на майка ни. Може би - заслужено. Аз бях непокорен експериментатор, а тя - упорита и винаги негова контра.
Опитах се няколко пъти да избягам от къщи, но се връщах. Бях още незрял, без професия, просто гимназист.
Заминах да уча в София и... не се върнах в родния дом.
Баща ми останал кръгъл сирак на 9 с братче на 5 и сестричка на 3. Отрасли по роднини, без нежност и милувка. Затова и той никога не ни прегърна и не разреши да го целунем. И тримата вече ги няма, но спокойно разказвам, защото съм простил. Дано и те са ми простили за провиненията ми към тях.
Това е...
Бъди жив и здрав и горе главата.
Ако литературният герой не си самият ти, моля да ме извиниш!
Петър Вълев (П и е р)
цитирай
10. vidintown - pvdaskalov
11.07.2015 19:32
След такива признания е трудно да се отговори ...

Все пак и детето, към което са се отнасяли по подобен начин има своята вина.Сигурно защото е било експериментатор,както ти казваш за себе си.А такъв родител не харесва иновации и обективен поглед.Не се нрави изказване на мнение, различно от неговото, колкото и грешно или пагубно да е то.Не трябва да има никой над него и думата му е закон.А бягството сигурно е асимилирано като лудост от твоя страна.Неосъзнавайки как те е превърнал в кукла на конци.Всяка история е различна, но във всички има много общи неща, които само потърпевшите знаят.

Колкото до мен и героя ... да, има един % , който е взаимстван от живота ми.
цитирай
11. portishead - Направо си е хип-хоп, мноого е силно!
18.07.2016 23:46
Опитвай да рапираш, когато си лек и спокоен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vidintown
Категория: Лични дневници
Прочетен: 73972
Постинги: 20
Коментари: 60
Гласове: 1082
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031